„Веда Словена“ е сборник с народни песни, публикуван в два тома през втората половина на XIX век от Стефан Илич Веркович (1821–1893). Изданието заема особено място в историята на българската фолклористика и в изследванията на народната песенна традиция, митологията и представите за миналото.
Публикуването на сборника предизвиква значителен интерес и поставя редица въпроси за произхода, характера, съдържанието и времевата дълбочина на представените песни. Още от появата си „Веда Словена“ се превръща в предмет на научни спорове и различни интерпретации, които продължават да присъстват в изследователската литература.
През 1874 г. в Белград излиза първата книга под заглавие:
„Веда Словена. Български народни песни отъ предисторично и предхристиянско доба“.
Изданието е подготвено и публикувано от Стефан И. Веркович, който посочва, че песните са открити в Тракия и Македония.
Първата книга съдържа песни с митологични, героични и легендарни сюжети, сред които се открояват песните за Орфей, Слънцето, древни владетели и преселения.
През 1881 г. в Санкт Петербург е публикувана втората книга със заглавие:
„Веда Словенахъ. Обрядни песни отъ языческо време“.
В нея са представени обредни песни, за които Веркович посочва, че са съхранени чрез устно предание сред македонско-родопското българо-помашко население.
Двете книги формират основния корпус на сборника и са изходна точка за последващите изследвания.
Още след публикуването си „Веда Словена“ предизвиква международен научен интерес. Обсъждат се въпросите за произхода на песните, ролята на събирача, начина на записване и редактиране, езиковите особености и историческите представи, отразени в текстовете.
В научната история на сборника се оформят различни позиции относно неговата автентичност и характера на публикувания материал. Тези въпроси изискват разглеждане на първичните източници, кореспонденцията, архивните документи и критическите изследвания.
През XX и XXI век сборникът продължава да бъде предмет на публикации, преиздания и научни анализи. Особено значение имат изданията, които съчетават оригиналните текстове с исторически документи, езикови анализи и изследвания върху научната рецепция на „Веда Словена“.
Сред авторите и изследователите, чиито трудове са свързани с изучаването на сборника, са Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Богдан Богданов и други.
Систематизирането на историята и изданията на „Веда Словена“ е необходимо условие за създаването на надеждна дигитална среда за нейното изследване.
Особено значение имат:
Дигитални копия на първите издания от 1874 и 1881 г.
Библиографски описания на всички известни издания.
Документи и кореспонденция, свързани с историята на сборника.
Научни публикации и критически интерпретации.
Проследяване на историята на научните спорове.
Целта е да се осигури възможност за непосредствен достъп до източниците и за самостоятелно запознаване с историята на едно от най-дискутираните явления в българското културно и фолклорно наследство.